Има и дни, в които времето е сурово и опасно и е по-добре човек да си стои вкъщи. Такава изглеждаше да бъде и днешната неделя, в която си бяхме планирали Джамджиев ръб. И все пак не се отказахме. Защо?
Прогнозата за времето бе категорична, но при внимателно вглеждане в радара изглеждаше като нашият район да е в периферията на преминаващия циклон – та можеше и да ни се размине.
Подготвихме се и планирахме каквото можем и ни оставаше да разчитаме и на късмета си.
Как се подготвихме?
Бяхме малка група, бяхме ходили заедно и преди, и до голяма степен си знаехме възможностите. Обсъдихме помежду си с какво сме ок и с какво не – категорично не бяхме ок да се движим по мокър техничен терен и да ни гърми, но да ни повали и да помръзнем бяхме съгласни. Дали ще е мокро по терена нямаше как да разберем със сигурност преди да стигнем до основата на маршрута и да преценим какво ще се случва с времето през следващия час, докато преминем през трудния участък. Имахме план какво да правим при влошаване на времето и нямахме проблем да се върнем. Имахме и необходимата екипировка, за да се спасяваме от ръба и да търсим подслон, ако се наложи.
Е, имахме и късмет – минахме спокойно по ръба, заваля ни след това и стигнахме до Вихрен, който ни припомни откъде идва името му, както и ни почерпи щедро с някои от благинките на зимата – вятър, мъгли и студ. Само ние, козите и планината, тук-там последните еделвайси. Ресторантът на хижата беше нашата мечтана награда – с чай и топла супичка.
И докато подготовката е по-лесната част, остава смирено да благодарим и за късмета, който имахме в този хубав ден в планината. А в Пирин е красива есен:)
