Проблемът с образованието има две лица. Едното е очевидно в недостига му, другото е доста по-зловещо и се състои в производството на едни наглед завършени умове, които обаче са фатално скопени. Защото те единствено са дресирани в това методично, безкритично и безусловно да преписват и преповтарят чужди тези и истини - като папагали. Те са научени, че това ще им донесе шестицата и ще ги отличи, ще ги направи ценни наравно с техните авторитети. Независимо от собствената им сфера на компетентност те могат да използват много и разнообразни думи и изрази за да тръбят истината, която им дава самочувствие и сигурност.

Как да ги разпознаете? Пъдарите на статуквото авторитетно размахват пръст, позовават се, обясняват, доказват, заклеймяват и се оплакват от невежеството и тъпотата, които ги заобикалят, и в чието отражение често те сънуват своите личности. Какво ли се случва с тях, когато някой по-напредничав ум промени същото това статукво отвътре, което неминуемо се случва рано или късно?

С две думи – хората с интелект и образование могат да бъдат изненадващо ограничени и лишени от способност за критично мислене и въображение. Но никога от мнение. Не е нужно дори да ги питате.