Закриваме, откриваме и пак закриваме… След като веднъж го закрихме в средата на април, след големите затопляния, решихме, че трябва да направим още едно излизане в Пирин.
Случи се както благодарение на примамващите прогнози за седмицата преди събитието, когато зимата като че ли (пак) се върна по високото, така и на ентусиазма на участниците. Турът бе планиран със съзнанието, че ще поносим ските, ще се попотим, но и ще се радваме на минзухари, реки и водопади в комбинация с пролетния сняг и слънцето.
Така и се получи – избрахме си Спано поле за нощувката, а маршрутът ни минаваше през Дончови караули и Бъндеришката порта.
Какви са условията по високото? Над 2200 метра от север си е още зима и сложихме ските на Равнако над хижа Вихрен. Макар езерата да прозират и клека да се надига, освободен от снега, все още има хубави условия за спускания от Дончови караули. От другата страна на портата, разбираемо снежната е линия е по-високо, но се спуснахме със ски до под долното от Спанополски езера и покрай красиво водопадче. Околностите на заслона са идеални за търкаляне по пролетни поляни, но пък се порадвахме на гостоприемната хижа.
С две думи – дали бихме го направили пак? Със сигурност.
