Има дни, които до такава степен изпълват сетивата и съзнанието ни, че е необходимо време, докато всички впечатления излязат наяве… Вчерашният ден беше именно такъв, затова си позволяваме втора порция снимки и едно кратко описание.
За разлика от традиционните планинарски прояви, при ските обикновено търсим преживяване, свързано със спускането, в допълнение на цялата радост от това, да прекараме деня си “там горе”, сред белите красоти. Това дава свобода и ни освобождава от задължението да изкачим този или онзи връх за сметка на стремежа да извлечем най-доброто от деня според условията и да сме щастливи. Концепция, която има много по-широк житейски смисъл, доста над примитивното удоволствие от това просто да се хлъзгаме по снега с едни летви на краката.
Често един ски туринг ден завършва по начин, различен от възнамеряваното. Обикновено началото е с шофиране по тъмно по някой заледен път, среща на зазоряване на паркинг, проверка на екипировката, лавинен инструктаж и приготовления, докато накрая се задвижим по избрания маршрут. В конкретния случай денят изглежда обещаващо ясен още призори. Излизайки на премката между Безбог и Полежан, бяхме порядъчно охладени от западния вятър, който въобще не се впечатляваше от показанията -20 на термометрите и ги правеше да изглеждат невзрачни. Първи следи от лавинна активност, друга група в стройна редица щурмува Полежан.
Ние си търсим склон за хубаво спускане, без да се целим към върха. Първите завои са леко разочарование, заради уплътнения от вятъра сняг, но надолу попадаме на хубава навята пудра. Докато лепим коланите отново, вятърът горе се усилва чувствително и започва да вдига снега на облаци. Тръгваме обратно към премката, но мисълтта, че ще трябва да преминем през цялото ветровито било отново ни подтиква да направим още едно спускане по хубавия сняг – не съжаляваме и сме щастливи, че не се намираме на билото в този момент.
Следва връщане към хижа Безбог през ниското, спасяваме се от вятъра и газим в отвятия от билата снежец. Студът почти може да го пипнем, а биенето на пъртина с дебела пухенка и каска на главата грам не се отразява на топлообмена. Спускаме пистата почти по здрач, разминавайки се с машините на курорта. Броим си го за нощно каране, а Любо, за когото това е първо пантене в живота след интро курса, влезе в материята от раз:)
