"Написаното по-долу е във връзка с обилните снегове и изненадите, които поднасят те. Искам да разкажа за част от моя престой в планината и за нежеланите моменти, които оставят незаличим спомен в съзнанието на човека въпреки всичко.
Това беше в 1967 г., когато на връх Мусала имаше няколко служби. Имаше метеоролози. В Космичната станция на БАН-АНЕБ /атомно-научна експериментална база/, която беше в тесни отношения на сътрудничество със съответни институти от Съветския Съюз и Унгария, имаше научни сътрудници по атомна физика, помощен персонал – техници, лаборанти, домакини, зав.прехраната и пр. Аз и моят съпруг Захари, бяхме първите домакини след построяването на станцията.
Моментът, за който искам да разкажа, е свързан с падането на лавината след Трети Маркуджик. Ние със Захари бяхме в почивка в самоковския ни дом по време на новогодишната ваканция на учениците. Децата ни учеха в Дупница и на 13 януари ги изпратихме, а ние тръгнахме за Мусала. В автобуса се видяхме с една от телефонистките в Боровец, която също отиваше на работа. Тя с тревота ни разказа, че нашият колега, техникът на станцията – Мики, на 11 януари тръгнал за върха да смени един от физиците на космичната станция, но до този момент го нямало.
Като слязохме от автобуса, тя още веднъж с подробности ни разказа за тръгването на Мики от Боровец и обаждането му до Мусала за поръчките, които са му дали – какво да вземе от пощата и магазина и пр. Също кога е тръгнал, и че ще слязат да го посрещнат. Разбира се, за момент анализирахме случая и тревожни тръгнахме нагоре. Времето беше хубаво, но имаше облаци, които вещаеха лоши промени. И те не закъсняха.
Още щом наближихме края на гората, започва буря. Но и ние сме курназ. Пътят ни е познат, все едно сме си в нашия двор. По следите, които Мики беше оставил, разбрахме, че се е отбил на хижа Ястребец. След кратка почивка в мурите на Велчово мостче тръгнахме нагоре за хижа Ястребец. Валеше обилен сняг и вятъръг го вееше така, че на места се образуваха трудно проходими преспи. Контролното време отдавна беше отминало. А имахме уговорка по телефона с хората от върха в 7 ч. вечерта евентуално да им се обадим по радиостанцията, която и в Мики. Едва успявахме да вървим. Въпреки, че бяхме със ски, ни беше много трудно. То иначе и не можеше да бъде.
Когато излязохме на поляната, видяхме, че в хижата светеше. Сякяш ни даваше искрица надежда. Викахме с последни сили, но уви – вятърът отнасяше нашите викове. В 12 часа без 15 минути бяхме на терасата. Блъснахме се със ските в желязната врата. Оказа се, че Уне и Василена току-що са си били легнали. Чувайки трясъка на вратата, те скачат, без да си представят, че може в тези часове и тази буря да дойде някой. Чуваме отвътре мърморене и догадки – кой ли е? Когато се обадихме, без още да се виждаме, чухме Уне да казва:
- Е, не можем да си представим по-луди от вас...
Отвори малко, колкото можа, желязната врата. Подаде ни лопатата, за да разринем входа и да влезем. Уморени до припадък, събрахме сили да отворим, но първият ни въпрос беше:
- Мики тука ли е?
Страснат, бай Любен отговори:
- Та той още вчера тръгна за върха.
Седнахме вътре. Започнахме да обсъждаме и коментираме, какво може да е станало и така, едвам дочакахме до сутринта. Утрото беше благоприятно. Бай Любен излезе с нас и ни изпрати до поляната, като ни показа точно къде е минал нашият клега. По нататък, на места, ние също намирахме следите му.
Малко преди Трети Маркуджик Захари спря и ме извика:
- Виж напред какво става!...
Скоро паднала лавина, а следите на Мики ни водят до горния й край. Може би е бил уплашен Захари, но заповеднически ми каза:
- Виждаш ли онази скала доле. Сега ти ще се спуснеш към нея и ще останеш от другата й страна, но с лице към мен и ще ме наблюдаваш!
Така и направих. Захари огледа и след малко се спусна към мен. Застанахме лице срещу лице с огромната лавина. Рекохме си: „Не може да не е станало нещо лошо, следите на Мики ги няма вече след лавината!“
Отидохме на хожа Мусала. Ангел – управителят, ни посрещна с въпроса:
- Кам Мики, къде е?
Той се е надявал, че ние сме забрали колегата си от хижа Ястребец.
След нашето обяснение Ангел се обу, а Захари през това време изпи един чай и двамата излязоха по посока на лавината. След около час се върнаха, като носеха една от ръкавиците на Мики. Пребродили и сондирали лавината. Открили го, но вече твърде късно...
Стъмни се. Съобщиха на Спасителната служба в София.
На другия ден го транспортираха надолу за столицата.
Оказа се, че нашият колега е „отсякъл“ лавината. Освен това големите майстори на ските караха с лангримени за по-сигурно. В случая това се оказва фатално. Ските му били кръстосани и при това задницата на едната с предницата на другата. При това положение и на пистата е трудно да се оправиш, камо ли под огромна маса сняг.
Първата му грешка е, че е изменил посоката, не е отишъл по долината до х. Мусала, а се е отбил на хижа Ястребец. Втората – че не се е обадил по радиостанцията, която е носил в себе си. И третата – лангримените.
Мики се беше заел да изследва лавините и криещите се опасности, образуването им, сцеплението, обстоятелствата при които падат, видовете лавини. За всичко това, той беше написал трудове, които така и не можа да публикува.
Но в тази игра на природата няма учени, прости, знаещи, незнаещи. Най-малкото пренебрежение, може да не ти даде последен шанс. Днешното време предлага много съобщителна техника и литература по тези въпроси, но и с малко повече разум у любителите на планините и ски-спорта, нещастията ще бъдат по-малко.
